Вълните

Романът „Вълните” е единодушно оценен от критиците с най-високата възможна оценка, тъй като произведението се издига като забележителен пример за модернизма, сравним само с „Одисей” на Джеймс Джойс. В дневника си писателката споделя, че именно в „Вълните” успява да утвърди своя уникален стил; тя не цели да разкаже конкретна история, а вместо това представя поредица от размисли и внезапни прозрения. За Улф основната цел е да проучи дълбочините на човешката психика и в този роман постига напълно желаното.

„Вълните”, публикуван през 1931 година, включва шест персонажа, които произнасят свои монолози. Тези различни гласове се редуват и разглеждат концепцията за индивидуалността, собственото аз и връзките между личността и общността. Всеки герой притежава своя идентичност, но същевременно образува част от едно цяло. Бърнард проявява дарба на писател и умение да формулира преживяванията; Луис е аутсайдер в търсене на приемане; Невил жадува любов чрез поредица авантюри с мъже; Джини представлява висшето общество – витална жена, осъществяваща се предимно чрез физическото си присъствие; Сузан избягва града за селския живот като многодетна майка във ферма; Рода е мечтателна натура с чувство за постоянна самота. Чрез своите монолози героите показват развитието си от детството до зрялостта. Резултатът представлява великолепен хор от гласове, който акцентира не толкова върху минали събития, колкото върху взаимовръзките между различните части на индивидуа.

Персонажите са неконвенционални със силно развита чувствителност към реалността извън видимото. В края на романа обаче техните безлични гласове трансформират в архетипи – Сузан символизира майчинството, Джини – любовницата, Рода – самоубийцата, Невил – хомосексуалиста , Луис - аутсайдера , а Бернард - разказвачa.
Тази книга променя традиционното разбиране за жанровете и стира границата между поезията и прозата. Социалният контекст служи повече като фон зад действията на малкия брой участници в сюжета . Улф стреми към освобождаване от всякакви факти , което й позволява свободно да твори една своеобразна проза-поезия или роман-драма.

Героите двойствено изразяват компонентите на човешкото съзнание според Фройд: Невил и Джини олицетворяват инстинктивното у човек ; Луис и Рода символизират моралния аспект под влиянието на обществени норми ; докато Бърнард и Сузан представят рационалната страна .

Дейвид Лодж казва: "Романът 'Вълните' представлява логически завършек в развитието на Вирджиния Улф като модернист."
Малкълм Брадбъри добавя: "С 'Вълните' Вирджиния Улф прави значим принос към модернизма."
А Мелвин Фридмън отбелязва: "'Вълнете' е ярък пример за лирически роман".