Шегата

Дали историите, освен че се случват и съществуват, трябва да носят определено послание? Не е необходимо да подчертавам, че имам трезво мислене. Въпреки това може би в мен все още живее отзвук от ирационални вярвания – например онова странно усещане, че всяко събитие в живота ми има свой смисъл и значение; че животът сам по себе си разказва нещо за своята същност и постепенно ни разкрива свои тайни. Животът пред нас се явява като ребус, чийто ключ към разбиране трябва да открием; историите, които преживяваме ежедневно, са митология на самото битие и именно в тази митология можем да намерим истината и тайната. Дали това е само заблуда? Може би така е, дори вероятността е голяма. Все пак не мога да избягам от желанието си да анализирам собствения си живот (сякаш действително там се крие някакъв смисъл или истина), не успявам да потисна този импулс – дори той понякога наподобява повече игра (като решаването на ребуси).