Крушенецът

Томас Бернхард и Глен Гулд са гении, виртуози, самотници и маниаци, известни със своята ирония. Те представляват култови личности и същевременно елитарни творци. Бернхард е великият писател с желание да бъде музикант, докато Гулд е забележителният музикант, който мечтае да стане писател. Паралелите между тях могат безкрайно да се развиват около общата им съдба - клавишите на пианото - разгръщайки пластове като в изречение от Бернхард или в Бахова фуга, изпълнявана от Гулд. Именно тази споделена съдба – клавишите на пианото и пишещата машина, които генерират смисли – прави неизбежна срещата им, макар тя да е само задочна в романа „Крушенецът“.

Глен Гулд се явява секс-символа и Марлон Брандо на пианото; Томас Бернхард пък е вечен болник, който преобразува своите ужасни неврози в литература.