Дамата с рентгеновите очи

В българската литература, изпълнена с множество местни цветя, този автор представлява декоративно растение - малко странно и причудливо, отглеждано основно в закрити пространства. Неговите ярки и деформирани форми са опасно бодливи. Вероятно затова художниците често изобразяват кактуси на кориците на неговите избрани произведения; те намират в тях удачна метафора за собствените си възприятия. Струва си да се отбележи, че тази уникална „емблема“ на разказите му е вдъхновена от самия писател: той проявяваше радост към кактусите, които живеят „скрито“ зад разноцветните обложки на юбилейните му издания.

В една своя гротеска Светослав Минков определи битовата проза като „витаминозна“. Неговото капризно въображение създаде пародийна картина: когато четем подобни творби, стаята ни се озарява от буйна трева, премесена с метличина; чуваме лаенето на кучета и мънченето на крави; въздухът ухае на прясно мляко; рафтовете с книги напомнят плет, зад който жълтеят тикви; а при поглед в огледалото пред нас внезапно стои усмихнато теле.

Ако решим да реагираме със същата стилна пародия, разказите му трябва да бъдат наречени „авитаминозни“, защото около нас ще започнат да се появяват устройства, кабели и рентгенови лъчи. Фантаскопи и ампули ще заменят традиционния декор - чипровският килим би станал пластмасов , радиаторът - атомен отоплител. А ако погледнем във фотьойла до себе си, там ще видим стандартната усмивка на робот очакващ нашите желания.
Симеон Султанов