Българска литература ХХ век

"Защо именно такъв образ на българската литература през двадесети век е бил създаден?

Краткият отговор е: „Защото така сме я искали и така сме я разбрали!"
Разширеният отговор може да бъде формулиран по следния начин:
Можем да се гордеем с Голяма Национална Литература, но можем също така да разглеждаме литературата като опит, който се развива в живота – в онова, което наричаме „човешко". Ние търсим стойността на живота и смисъла му чрез нашия опит.
Тази работа изследва литературните произведения не заради канонична гордост, а заради самия опит.

Написването на историята на литературни явления е предизвикателство. Вечно ни преследва натискът за пълнота при описанията. Много усилия са положени, за да се постигне цялостност и радост от показаното. Това представлява щастливата надежда, че възстановяването до целостност (restitutio ad integrum) е възможно.
Но тази надежда вече изглежда недостижима. Въпросите около "Какво?", "Защо?" и "Как?" могат да станат толкова многобройни, че всякакви изследвания могат лесно да бъдат обезкуражени. Примери за провалили се амбициозни проекти не липсват - било поради трудности с фактологията или различни методологически проблеми.
Определянето какво точно се е случило в българската литература през двадесети век също представлява сложна задача. Само количествено погледнато този период обхваща стотици автори, хиляди книги и безкрайни интерпретации.
Невъзможно е всестранно да бъдат представени всички тези писатели и техните творби - поне не от един човек с оглед фрагментарната природа на днешното време. Такова грандиозно строителство вероятно би могло да бъде намерено само в библиотечните светове на Хорхе Луис Борхес; там всеки автор има своя обширна библиография.

В нашата реалност ситуацията не стои така. Епохата на мащабните литературни истории приключи. Дори ако някой започне подобен проект сега, той ще остане просто интересен реликт от миналото – привлекателен само за ентусиасти или усърдни изследователи.
Ако нямаме шанс за пълнотата при описанията си, трябва селективно да действаме и концептуално гъвкаво подходящи решения търсим. Изборът означава компромиси между многообразие; той ограничавам вариантите ни , но едновременно осветлява избраното.

В настоящото прочитане на българския литературен ХХ век приемаме ограниченията произтичащи от изборa , надявайки se na шансовете които той предоставя."
Валери Стефанов