Право на избор и други проклетии

Не харесвам да чета на екран. Първо, гърбът ми започва да ме боли. След това, очите ми се уморяват. Освен това не спирам да пуша. И какво ли още не - толкова се ядосвам, когато вместо просто да обърна страницата и отново да прочета нещо, което ми е допаднало, трябва постоянно да скролвам; в резултат на това почти винаги пропускам част от текста, а мишката често отказва да работи както трябва. Така стана така, че първият път с книгата на Ина Иванова беше именно пред компютъра. Помислих си, че ще я чета бавно – разказ по разказ заради вече посочените причини; особено след като почти всички истории бях чела преди във форума "Глоси". Но се излъгах: успях не само да ги прочета наведнъж, но и веднага се върнах обратно и започнах ново четене. Мога дълго време да говоря за начина, по който истински усетих всяка дума от "Дневникът"; как си припомних един далечен приятел от детството ни с него също сме боледували; как видях прасковите в купата на масата в стария дом със същия солен вкус; за аромата на дървото и ваниловия привкус на кафето; за научаването ми от баба как се меси сладък хляб... Но няма να го направя. Може би защото съм малко непокорна или просто имам право на избор. Най-вече обаче защото притежавам "Право на избор и други проклетии".