Пътешествията на Гъливер

Получих знак, че трябва да хвърля долу двете бъчви, но първо хората ми направиха предупреждение да се отдръпнат, като викаха силно „Борак мивола". Когато видяха как бъчвите летят през въздуха, те издадоха общ вик „Хекина дегул!"

Признавам, че когато малките човечета се движеха по тялото ми, често ме обземаеше желанието да грабна четиридесет или петдесет от тях и да ги запратя на земята. Но помнейки болката, която бях изпитал от техните стрели – а това едва ли беше най-лошото нещо, което можеха да ми причинят – и понеже им бях дал честна дума (такова бе значението на моето смирено поведение), скоро успях да прогоня тези мисли. Освен това чувствах задължение към закона на гостоприемството спрямо народа, който щедро ме угощаваше без оглед на разходите. Все пак не мога да спра да се учудвам на храбростта на тези дребосъци, които имаха наглостта да стъпват по мен и дори не трепереха при вида на толкова огромно същество като мен…