Записки безумной оптимистки

Често получавам от читателите едни и същи въпроси: вярно ли е, че съм осиновила Аркадия, удочерила Машу и живея в село Ложкино сред множество животни? Когато авторът пише от първо лице и дава имената на главните герои на свои близки, у хората се поражда впечатлението, че той разказва за себе си. От една страна, това е вярно – много от историите в моите романи са вдъхновени от личния ми опит. Но не съм наследила огромно богатство като Даша Васильева, нито бягала от дома си като Евлампия Романова; не съм израснала в семейството на алкохоличка и престъпник както Виола Тараканова и никога не съм била мъж какъвто е Иван Подушкин. Въпреки това моите персонажи са част от мен, а аз - част от тях. За да направя разграничение между Агриппина и Даря написах автобиография без капчица лъжа. Някои моменти просто пропуснах. Когато навърша сто години ще публикувам още една книга, където ще споделя всичко без задръжки; а засега... Животът продължава с всичките си добри и лоши мигове, но единственото неизменно остава моят девиз: "Каквото и да стане, никога не се предавай!"