Книга за чудесата на Индия

"Книга за чудесата на Индия", написана от капитан Бузург ибн Шахрияр, е един от най-забележителните историко-географски и литературни документи в арабската средновековна литература. Тя е създадена през втората половина на 10-ти век в крайморски градове на Южна Месопотамия или Западен Иран и представлява сборник с разкази, предадени от моряци и търговци, които са пътували до Индия, Китай, Индонезия, Африка и други далечни места. До днешния ден е достигнал само един ръкопис - препис от 13-ти век, който се намира в Истамбул. Настоящото издание представлява първият български превод на тази книга.

Тази творба не е просто набор от факти и митове за морски приключения; тя предлага изключително разнообразие по тематика - включвайки информация както за природата на чуждестранните земи, така и за начина на живот и обичаите на техните жители, а също така разглежда морската флора и фауна. По този начин "Книга за чудесата на Индия" служи като своеобразна енциклопедия относно знанията на жителите на приморските области към 10-ти век относно страните около източните морета. Произведението предоставя ценен материал за исторически географски анализи, културологични проучвания и етнография. Съчетавайки реалност с фантазии и мечти, книгата успява да привлече читателя със своя чар. Освен това текстът съдържа репродукции от миниатюри взети от ръкописа "Макама" на Харири, публикувани според версията направена от Ван дер Лит през 1886 година.