И имаше любов в гетото

Разказаната история е проста и лишена от излишен драматизъм, но вълнуващо достига до сърцата на всички.

За Варшавското гето са написани безброй страници, които се фокусират върху смъртта, глада, депортациите и страданията. Един от лидерите на въстанието, Марек Еделман, поставя важен въпрос:

Защо никой не пита дали в гетото е имало любов?

Така започва една от най-личните книги за Варшавското гето. Вместо да представи историята като подредена хроника, Еделман споделя паметта си чрез отделни моменти: лице, улица, име; кратки мигове на щастие; момиче, избрало да последва майка си към вагоните; жена с деца под опека; двама души решили да бъдат заедно колкото се може повече.

Паула Савицка записва тези спомени по начин, който запазва гласа на Еделман - строг и понякога остър, без излишна украса и именно затова още по-влиятелен. Историята тук разпознава лицата. Хората имат свои имена. А любовта проявява множество аспекти: страст и приятелство; родителска обич и вярност; грижа един за друг и отказът да оставиш близкия сам в трудни времена.