Зона

„Имена, събития и дати – всичко тук е автентично. Само незначителните детайли в разказа са плод на моето въображение.

Следователно, всякакво сходство между персонажите от книгата и реални личности е случайност. А всяко художествено съвпадение е непреднамерено.“

С тези думи започва вероятно едно от най-значимите произведения на Сергей Довлатов, един от най-забележителните руски автори през втората половина на ХХ век. След като напуска Русия, той се установява в Ню Йорк през 1978 година и остава там до края на живота си.

Книгата черпи вдъхновение от личния опит на автора като надзирател и показва как границите между затворници и охранители, виновни и невинни, господари и подчинени постепенно изчезват. Наказателният лагер служи за сгъстен образ на обществото извън него – свят, изпълнен с абсурд, рутина и морални компромиси.

Както във всички свои творби, така и тук Довлатов избягва патоса или морализаторството. Вместо това предлага точна почти документална проза, където свободата и несвободата изглеждат тревожно подобни. „ЗОНА“ представлява книга за властта и човешкото достойнство; тя разглежда отказа от иллюзии και е сред ключовите творби в руската литература след 1950-те години.