Ноктюрно

Поезия от Мирослава Панайотова.

***
В нощта луната пристига тук,
сяда на вълните
и разговаря с влюбени души,
които наблюдават от прозорците,
терасите, казиното и плажа.

Тя е тук и води беседа
с полупияни неудачници,
които търсят причина за своето положение.

Носители на способността да виждат нещо
и да потискат всичко останало.
Да плачат,
без никой истински да ги чуе,
да просят, без да предизвикват съжаление,
да се отдават, без това да бъде забелязано,
да искат, колебаейки се относно правото си.

Обречени са утре да се събудят трезви
и без особен интерес да напуснат морето,
наричани до вчера мързеливци.