Непокорни поданици на султана. Документален сборник

Петвековният период на османско робство е признат за един от най-тежките и трагични в историята на България. Това време се характеризира с жестока феодална експлоатация, политическо безправие, произволи и насилия, както и с дискриминация по народностен и религиозен признак. Освен това настъпило масово унищожение на културни паметници и ценности, което значително забавило развитието на българската идентичност през вековете.

Завоеванието на Балканите от османците оказало особено тежък удар върху българския народ: част от населението било избито, други - принудени да напуснат страната си, а трети - разселени вътре в империята и подложени на процеси по обезродяване. Тези действия не спирали само през времето на завоеванията, а продължили до освобождението през 1878 година. Заради това около 1.5 милиона българи живеели далеч от родината си (в Унгария, Влашко, Молдова и Русия) в края на XIX век; тоест почти всеки пети българин бил емигрант. За укрепване на властта си в тези земи османските власти заселили различни инородни групи – турци, тюркмени, араби и др., които били обединявани от мюсюлманството и турския език. Така дори колонизираните нетурски етноси също били асимилирани.

Населението с чужд произход не успяло да задоволи политическите нужди на империята поради малкия си брой; много от тях напускали територията ни след определен период или при Руско-турската война между 1877-1878 г., когато извършили масови изселвания.

В стремежа си да увеличат числеността на мюсюлманското население във владенията си османските власти започнали активно да налагат исляма и турския език сред местните хора подобно каквато политика провеждали в Мала Азия и сред други балкански народи. Безброй документи доказват тази практика: методите за налагане на исляма; индивидуални или масови случаи на ислямизация по цялата страна; реакцията срещу асимилаторската политика.

Съществуват множество свидетелства за опозицията срещу властите не само сред християнското население но също така сред мюсюлманите (турци или различни мохамедански етнически групи), която включва както самостоятелни действия против правителството така и обща борба между християнска общественост срещу потисниците.

По време управлението условия винаги са изпитвали жесток класов гнет – икономически социален натиск – което проявявало недоволство чрез три основни форми: икономическа борба , идеологически сблъсъци .

Документалното наследство запазено отпреди освободителния период рядко позволява откритие идентичността зад имената носещи мусулмани . С оглед че инородното населеине тук е сравнително малобройно , помосламизирането водело до важна роля наред другаде именно многобройната популация помагаща активизиране широка форма намалява благоприятстване криза битийността говорейки предвид исторически факт посочвайки още наличие традиции последствие свързано със Христянством отражаващи влияние характеризирала поведение възприемана чистота национален принцип

Материалът който сме компилирали съдържа две основни части . Първата представя документи касаещи независими протестии цели движения против османците ; докато вторият набор разглежда координирването усилията взаимодействие между местните привръзнати истинска солидарност.”