Великите умове не мислят еднакво

Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други учени са постигнали своите първи значими успехи като натурфилософи. Те изучавали природните явления по начин, подобен на този на техните гръцки и ислямски предшественици. Въпреки това, те разполагали с нова мощна методология, която им позволявала да описват разнообразни земни и небесни феномени с математическа прецизност чрез директни експерименти и анализ на данните.

Техният забележителен напредък е трансформирал нашето разбиране за Космоса и мястото ни в него, а също така е породил дълбока духовна пропаст, която все още не е преодоляна.

Ако умът на човека може да схване как функционира светът без ограничения, остава ли място за мистерии? За духовно предизвикателство? Ако действително светът функционира като машина под строгата власт на математическата логика, тогава къде остават съмненията или свободната воля?