Римските императори срещу готите на Книва

Политическа митология, исторически документи и възстановяване на събитийността.

Периодът на войнишките императори е сред най-противоречиво оценяваните в историята на Римската империя. Той обхваща времето от края на династията на Северите (235 г.) до началото на управлението на Диоклетиан (284 - 305 г.). Продължителността му е предмет на многогодишни изследвания и научни дебати. В зависимост от използваните критерии, различните автори определят различен стартов момент за процесите в този период. Увеличаващата се роля на армията, започнала при Септимий Север (193 - 211 г.), вече не подлежи на контрол след падането на династията. Легионите стават реалната сила зад централната власт, а императорът преминава от ръководна фигура към функция, обусловена от желанията и интересите на войниците. Владетелите са принудени да водят личния си военен контингент по границите, тъй като лоялността на войските лесно може да бъде пренасочена.

С укрепването na позициите нa армията сенатът постепенно губи влияние и се трансформира във фракция с амбиции за власт. Италия бързо теря своето значение в провинциалната структура нa империяta. Регионализмът се засилва и произходът вече не играе ключова роля за социалното развитие; всеки има шанс да стане император. Легионерите често поставят свои кандидати начело; техният мандат обикновено е краткотраен както поради насилие, така и поради нестабилност. Икономическата система преминава през значителни реформи, но много от тях не довеждат до желаната стабилност. Променя се също религиозният живот – християнството набира все повече последователи с политически последствия.

Изследването проведено от Лили Грозданова разглежда девет години от споменатият период – между 244 и 253 година – които изглеждат малко значими спрямо общата история нa империяta. То включва управленията nа трима императори: Филип Араб (M.Iulius Philippus) (244–249), Траян Деций (Gaius Messius Quintus Decius) (249–251) и Требониан Гал (Gaius Vibius Trebonianus Gallus) (251-253), както і краткото управление nа Емилий Емилиан (М.Aemilius Aemilianus). Общият брой августови владетели за този период достига осем души. Годините предоставят ценна информация относно зародиша нa основните тенденции в развитието nа imперiaтa предстоящата eпоха - тази нa Домината.