Съвременна епистемология. Антология

Съставители на сборника са Мадлен Ангелова-Елчинова, Анета Карагеоргиева, Калоян Нечев и Росен Люцканов.

Епистемологията е една от най-бързо развиващите се области в философията. В действителност, въпросите относно същността на знанието и неговото обосноваване, значението и качеството на свидетелствата (включително тези от трети лица), както и теми като информацията и дезинформацията привлекат все по-голямо внимание не само у обикновените хора, но и сред специалистите и философите. Техническият език в тази област също претърпява значителни изменения, което прави сборника подходящ основно за напреднали изучаващи проблематиката на познанието.

Първата част на антологията е методологична. Тук са подбрани текстове с цел да ангажират читателя с важни епистемологически проблеми от първи ред, а също така да насочат вниманието към по-широки метафилософски въпроси. Статиите в този раздел поставят ключови въпроси относно достъпа до реалността и провокират размисли дали философията търси истинска сигурност или може да се задоволи с вероятности при изводите си; те демонстрират как експерименталната методология може да бъде интегрирана с философските разисквания.

Вторият раздел разглежда източниците на знание. Тук ще намерим статии представящи специфични за рационализма източници свързани със способността за рефлексия, както два текста акцентиращи върху възприятията и паметта. Разделът стартира с две публикации, които изглеждат като дебат помежду си - опитът на Казуло за дефиниция на a priori знание срещу критиката от Девит относно валидността му.

Третият и четвъртият раздел са посветени на конкретни аспекти от съвременната епистемология - третият разглежда епистемологията на разбирането, а четвъртият социалната епистемология. И двата подраздела споделят интердисциплинарен характер; например темата за разбирането кореспондира със научното обяснение във философияta na наукaтa , докато социалната епистемология взаимодейства със социална психология и социология. В последния раздел се повдигат новаторски въпроси около груповете агенти, концепцията за групови убеждения й други подобни нагласи，以及 статусът ва свидетелствата от трети лица като источник знания.

Последният пети раздел завършва смислово антологијата， носейки заглавие "Нови теории в епистемологията".