Нашето вечно утре

„Нашето вечно утре“ е сред най-впечатляващите книги, които съм прочел.“
Джон Грийн

В края на 80-те години две деца се срещат в игрална стая на болница. Едното от тях придружава сестра си, която е болна, а другото се възстановява след сериозна катастрофа. Дните и месеците там са дълги и скучни. Общата им страст към видеоигрите създава един споделен свят – изпълнен с развлечения, бягство от действителността и ожесточена конкуренция. Но това безгрижно време скоро приключва.

Когато се срещат отново след няколко години, старите спомени ги завладяват. Веднага между тях проблясва искра и те започват да работят върху нещо любимо – разработването на игри, които ще радват играчите, предизвиквайки ги и поглъщайки вниманието им; така в дигиталния свят те намират близостта, която липсва в реалния живот.

Тази история разглежда многослойната динамика на идеалните светове, които Сам и Сейди изграждат, както и несъвършенствата на заобикалящия ги свят; тя изследва процеса на порастване, самооткритие и успехи, които променят правилата; говори за любовта и душевната или физическата болка — чувства от които няма как да избягаме. И разказът за живота като нечестна игра.

„Нашето вечно утре“ представлява интимно отдаване почит към златната ера на видеоигрите, но също така разказва историята на двама души в стремежа им да преодолеят собствените си ограничения с цел откриването на различни аспекти на любовта. Това е роман за природата на идентичността , креативността , провала , изкупителните способности чрез игрите и необходимостта от свързване: желанието да обичаш и да бъдеш обичан .