За жестокостите на сърби, гърци и румънци срещу българите след 1918 г.

Майор А. П. Никол (2024) разглежда насилията, извършвани от сърби, гърци и румънци спрямо българите след 1918 година в своето писмо до монсеньор Авенол, генерален секретар на Лигата на нациите в Женева. Преводът е направен от д-р Николай Иванов Колев и е публикуван от Издателство ГУТА-Н в София.

Скъпи читателю,

Разпространението на документи относно съдбата на българите зад граница след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г., тъй като под натиска на съветската власт и политиката за ненамеса във вътрешните дела на съседните страни дори историците не се осмеляваха да публикуват доказана информация по темата. Сега обаче това вече е възможно и с настоящия документ допълваме част от нашата национална история.

През 1859 г. Г. Раковски описва ситуацията с етническите българи на Балканите:

„Българският народ, макар че живее под турско господство и много от него са се преселили при падането си във Влашко, Богданско, Немско, както и в Бесарабия, Крим и други части на Русия, все пак значителна част остава у дома – повече отколкото всички останали народи в европейска Турция. Днешното му присъствие се простира: от сегашната граница със сръбското княжество при Радуевац край река Тимок до нейния устие вливащо се в Черно море близо до Солина; после по цялото черноморско крайбрежие чак до Босфора през румънската страна (тракийска), а след това покрай Мраморно море, Дарданелите и крайбрежието към Бяло море (Средиземно) достигащи град Солун - включително краищата населявани със смесени групи българи с мигранти римогърци, турци , арменци , евреи και цигани . Вътрешността пък основно обитават чистокръвни българи . От Солун до планината Атон преобладават местните жители , които също са българи . По почти целия район наречен Тесалия та чак до залива Артъ , продължава през Юнаническо море , Албания до Нови пазар – град намиращ се в Босна ; а след това към Запад стигайки днешната сръбска граница започвайки близо Крушовиц достигайки гореспоменатият Тимок където той навлиза Дунав . На тези места освен малцина римогърци , погърчени албанци , турци , евреи или хромовласи – всички останали ако питаш : какви сте ? Те ще кажат : ние сме българи или бугари . И когато попиташ какъв език говориш те ще ти отвърнат : говорим българския език .

Освен тях има още много наши братя из самата Морея (Пелопонес ) както отделни общности около Мала Азия . В сегашното сръбско княжество почти всяко селце между Крушовица и Смедерево е населено предимно с родом българи които все още говорят техния собствен език . Около Белград (който винаги бил старобългарски център) можем да намерим над двайсет известни села като: Мокри лук,Vинча,Mириево,Sланицы.Велико село.,Железник.Бела вода.Княжевец.Вишница.Bолич.Pали лука който принадлежи директно към Белграда.Тези хора успели да запазят своята култура - язика си облекло традиции празници ...а окръжията(нахии ),отнети напоследък посредством княз Милош от Видинските области ставайки част считанa за нова “Крайна” там повечето им жители остават Българини.“