Семиотични аспекти на бимодалния билингвизъм. Анализ на българския жестов език

Славина Лозанова е специалист в областта на логопедията, специалната педагогика и приобщаващото образование, като преподава в Нов български университет и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е автор на множество научни статии и изследвания по теми свързани с жестовата лингвистика, бимодалния билингвизъм и жестовия превод, особено относно приложението на българския жестов език за терапия и обучение на деца със слухови затруднения. Освен това работи активно като логопед, жестов преводач и рехабилитатор за деца и възрастни с кохлеарна имплантация. Съосновател е на Институт „Науки за глухите хора“ и участник в различни европейски и национални проекти.

Интересът към разглежданата тема обхваща проблемите с езиковото обучение и социалното интегриране на лица със слухови нарушения, които са описани в литературата или решават практически въпроси. Езикът играе ключова роля във всяка образователна политика – той не само че представлява цела на обучението, но също така служи като средство за предаване на знания, умения и отношения. За децата с увреден слух овладяването му се явява трудност поради биологичните ограничения в един от техните сетивни канали.

Основната цел на настоящето изследване е да анализира употребата на жестовия език сред хората с увреден слух в България чрез систематично описание с намерение да се състави вербално-жестов речник. Това ще помогне да се осветли двуезичността като социолингвистичен феномен у нас както και способността да се използват два езика от един глух индивид. Изследването цели не само разкритие стойността/същността мануалните жестове имат като основни единици от системата на българския жестов език, но също така изучаването му спрямо взаимодействието между него и говоримия български язык.