Трагедията

Историята на Фауст често се определя като трагична. Драмата, написана от Марлоу, носи заглавие: „Трагическата история за живота и смъртта на доктор Фауст“.

Въпреки това, ако разгледаме критериите на Аристотел и съвременните разбирания за трагедия, можем да заключим, че творбата на Марлоу не е истинска трагедия, а по-скоро морална повест за грешния живот и заслуженото вечноприлагане наказание на един безнравствен човек. Но в такъв случай не можем да я наречем tragic – нито самият Аристотел би го считал така, нито ние.

Трагизмът присъства тогава, когато страда някой добродушен индивид с дарби и жизнена сила поради сериозно заблуждение; подобно на Креон в „Антигона“ или временно Разколников от „Престъпление и наказание“.

За да бъде героят истински трагичен образец, той трябва да притежава талантливост и високи амбиции; способен е на велики дела и следователно има потенциал да достигне до добродетелност или дори святост; но под влияние на изкушение взема неправилни решения и извършва неморални действия.

Освен това обаче, за него все пак е нужно зрителят да изпитва съчувствие. В контекста на християнските вярвания не бива той да бъде осъден завинаги; необходимо е поне малко надежда за спасението му. Такова е положението както с Фауст, така и с Маргарита.

Що се отнася до Мефистофел, той не може да играе ролята на трагически герой. Той представлява само изкусителя — символизира злото като змията в райската градина.

И така, нека разкажем драматургичната история.