Отсам Рая

"В рамките на само три дни се ожених, а печатниците разпространиха „Отсам рая“ така, както киното множи статистите."

Така Франсис Скот Фицджералд описва в есето си "Ранният успех" бързото си издигане в световете на американската литература.

„Отсам рая“ е първият роман на Фицджералд, публикуван през 1920 г., когато той е едва на двадесет и четири години. Това произведение представлява честен и искрен, романтичен и тъжен, но същевременно ироничен и саркастичен разказ за духовния живот на поколението в САЩ, наречено по-късно „изгубеното поколение“. То е хроника за младостта сред възхода на модерността, която стремително търси своя идентичност и жадува за смислен живот изпълнен с въображение и красота; обаче трагично осъзнава, че Раят има и друга страна.

Според Едмънд Уилсън - уважаван критик и приятел на Фицджералд - амбициозната многообразна структура на „Отсам рая“ страда от редица литературни недостатъци: "Но най-голямата му слабост е това, че не умира."