Причастие

В момента на моята 75-годишнина, уважаеми читателю, желанието ми да се простя с теб е един доброволен и предвидлив опит да избегна изненадите от съдбата. Не съм сигурен дали ще успея да подредя своето Причастие в 150 избрани поетични заглавия преди окончателното ни разделение. Но поне бих искал учтиво и щедро да се сбогувам със света, с моите близки и приятели, преди да замина за Небитието, освободен от всички земни желания.

Обичам ви!

През живота си бях отдаден на успеха на семейството си; мечтателно поглеждах към бъдещето на народа си и проявявах искрена тревога за човечеството! Преминах през падения и възходи, срещах хора и се разделях с тях, вървях напред или спирах; побеждавах или губех; тъгувах или радостно се смях; обичах или мразех... Но винаги пишех стихотворения и строях своя духовен дом с вдъхновение.

Никой не взима нищо със себе си при раздяла със света, затова завещавам мечтите си на вас – хора от бъдещето!

Сбогувам се усмихнато и щастливо!

Любчо Иванов