Трансатлантик

Историята, която се разгръща между 1845 и 2011 година, свързва Америка и Ирландия. Двама ветерани от Първата световна война - Джак Алкок и Теди Браун - приемат предизвикателството да извършат безспирен полет от Нова земя до Ирландия. Съседка по стая им предоставя писмо за родителите си в Корк, а десет години след това тя проследява стъпките на авиаторите. Преди тях Фредерик Дъглас, бивш роб, посещава Ирландия. По-късно сенатор Мичъл наблюдава мирните преговори в страната. Всички тези съдби са неразривно свързани помежду си, а Маккан притежава уникалния дар на келтската традиция да разказва увлекателно.

Тази хипнотична история описва първия трансатлантически полет (без кацане) между два континента.

Джак и Теди решават да стартират своето пътешествие на тринайсети вторник. Според авиаторските тактики те избират фатален ден с намерението да го предизвикат. Компасите са окачени, навигационните таблици готови, радиото проверено; всичко е подготвено: амортисьорите плътно завити, текстилните обшивки подсушени и водата във радиатора филтрирана. Всеки детайл - нитове, болтове и шевове - е инспектиран повторно. Обувките им л shine s a polish .

Термосите с чай са приготвени внимателно опаковани сандвичи чакат в багажа им; списъкът със задачи също е проверен.

След като се качват в самолета сред възгласите на присъстващите хора , те закопчават коланите си и още веднъж проверяват инструментариума . Секундантът сигнализира : контакт!

Двигателят пуши дим зад себе си докато перките започват да се въртят . Самолетът влиза в бурята - малко наклонен спрямо ветровете , устремява се нагоре към небесата !

Линията от тъмни борове , маркираща края на пистата , изглежда все по-близо ; броят загинали ли ще расте?

„Джаки! Задръж го!“ крещи Браун - „Спирай!“. На триста метра самолетът му остава само един миг от катастрофа...

Порив истина грабва левото крило ... И тогава усещането идва … Студеният въздух пронизително напомня за опасността !

Издигаме се ! погледни ! Височината постепенно наближава... душитe летящe тихо около тях . Самолетa току що премина над земята .... носа му изправен ....

Какви огромни дървета ? Колко мъже животa си оставили тук ?

Браун представя как би звучало падането… трясък насечена кора… звука разбиващи клони…

Спрете .. Гърлото му пак стягаше от страх ...

Небето над дърветата прилича на океан..