Българи Балканци

Дион Касий споделя, че даките, живеещи на западния бряг на река Истрос (Дунав) и в близост до територията на трибалите, са част от провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от местните.

Дион Касий е римски сенатор и консул, който служи като управител на Далмация и Горна Панония под император Север Александър между 223 и 227 година. Той има добро познание за региона.

Възниква въпросът как самите жители са се самоопределяли преди основаването на римската провинция Мизия? Вероятно този въпрос може да бъде разгледан чрез св. Йероним, авторът на латинския превод на Библията. Роден в Стридон (Далмация), той публикува карта между 400-420 г., където след Сирмиум пише "Mesia hes & uulgaria", което означава "Мизия - това е България". Съществува препис от 12-ти век, но много историци смятат, че текстът в картата идва директно от оригинала на св. Йероним.

Друг източник по темата е Йоан Никуиски (7 век), който през 516 г. съобщава за Виталиан, който след битка с войските на император Анастасий се завръща в "провинция България" (в района около Шумен).

Архиепископ Димитрий Хоматиан пък се титулува „архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България” около периода 1216-1234 година. В неговото житие описва Климент Охридски като потомък “на европейските мизи”, известни сред народа като българи.

Григорий Охридски (1317 - 1327) също оставя надписа: „...поучавам мизийския народ”, показвайки как по онова време българите все още използват термина "мизи".

През 680 г., след поражението му срещу българите в Малка Скития (римска провинция Мизия), презвитер Константин отбелязва: „Ако бях изслушан при вашето свещено заседание нямаше да понесем загубите си тази година във войната с България.”

Комес Марцелин разказва за ситуацията през петти век: „Православните христяни поканили Виталиан да поведе армиятa против безбожния Анастасий.” Неговата армия включвала хуни и българи набрани именно от Мизия и Тракия („ounnon kai Boulgaron”).

Йоан Малала описва как Виталиан организирал бунт със заклинания относно заточенията срещу епископи; той завладял Тракия, Скития и Мизия до Одесос.

Текстът предоставя информация относно етническите названия “мизи” и топографското название “Мизия” според античните извори.