Разправата на Народния съд с регентите

Материалите по делото срещу проф. Богдан Филов, принц Кирил Преславски и генерал Никола Михов

Основателите на Търновската конституция предвидливо са включили възможността за създаване на регентство, което е било необходимо два пъти в контекста на политически кризи. Първият случай настъпва след свалянето и последвалата абдикация на княз Александър I Батенберг през 1886 г., а вторият – след смъртта на цар Борис III през 1943 г. Настоящата книга разглежда именно второто регентство и неговата годишна работа.

Съдбата на тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов – е трагична. Те са изправени пред съд от непрофесионални политически лица или техни поддръжници, а защитниците им, въпреки че са специалисти, не се осмеляват да ги защитават активно. Резултатът е предварително определен. Народният съд налага присъди не само върху обявените за виновни регенти и министри, но инкогнито също така над покойния монарх Борис III.

Смъртната присъда е прочетена на 1 февруари 1945 г., но всъщност е била произнесена телеграфно още на 20 декември 1944 г. от Георги Димитров, който нарежда чрез Трайчо Костов от Москва: „не трябва никой да бъде оправдан!“. Само няколко часа след обявяване на наказанията регентите са екзекутирани от военния взвод заедно с много други жертви – депутати и членове на правителствата между 1941-1944 г.

Книгата предлага завладяваща документална хроника относно събитията между септември 1943 г. и септември 1944 г., изградена единствено върху автентични и надеждни текстови материали.