Философия на историята

В своето учение Отмар Шпан се опира на произведенията на Платон, Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, както и на философските идеи от немския романтизъм и идеализъм. При разработването на своите теории той попада в остър конфликт с доминиращите научни направления от времето си. Ясно изразява противоречията си срещу индивидуализма и либерализма в социалните науки, също така критикува емпиризма, позитивизма и материализма във философията. Освен това оспорва причинно-следствената връзка, количествени подходи и използването на математическо-механистични методи в хуманитарните дисциплини.

Шпан предлага универсализъм като контрапункт на емпиризмa; неговото учение за цялостност представлява нов метод, който включително понятия като структуриране и преструктуриране предоставя обширна система от категории. Тези категории ни дават възможността да оценим пълнотата на света и духовния живот.

Той вижда обществото не просто като механичен сбор от отделни индивиди или атомистична структура, а като организирана единица. В рамките на тази структура всеки член може да бъде адекватно определен само спрямо по-висшестоящата единица; по този начин йерархичното устроено общество е над индивидуалното.

В своя труд „Философия на историята“, предназначен за българската аудитория, Шпан поставя редица интересни въпроси относно същността и значението на историческия процес – как миналото взаимодейства с настоящето и бъдещето; разглежда движещите сили зад историята и ролята на човека между материалния свят и духовната сфера в контекста na историческите промени.