Изтокът

„Изтокът“ е новата завладяваща и пътуваща творба на Анджей Сташук, която му донася Литературната награда на Варшава и поредната номинация за „НИКЕ“ през 2015 година. Романът не представлява просто описание на едно пътуване из Русия, Монголия и Китай.

Както обикновено, литературният резултат от приключенията на Сташук съчетава поток на съзнанието с пътешественически роман в духа на най-добрите традиции, вдъхновени от Джак Керуак. Неговият роман „По пътя“ е сред любимите му заглавия и част от колекцията "Парадокс". Подобно на произведението „По пътя към Бабадаг“, което донесе наградата „НИКЕ“ през 2005 г., книгата включва лични впечатления, (авто)рефлексии и разсъждения относно съвременния свят и народите, чиято идентичност е трансформирана от мощни исторически сили произлизащи от Далечния изток.

В стила на Кенет Уайт в неговото произведение „Синият път“, Анджей Сташук се впуска в философски размисли по време на своето странстване, но по един своеобразен начин.

Къде точно се намира Изтокът? Как започва и как свършва?
Може ли да твърдим, че днес – когато Полша вече принадлежи към ЕС, а Русия и Китай са практически капиталистически държави, интегрирани в глобализацията като останалата част от света – Изтокът повече не съществува? Този въпрос си задава Сташук докато се вози в Транссибирския експрес между Улан Уде и Чита; той важи със същата сила за варшавския квартал „Грохов“, селцата в Подласка или който й да било китайски мегаполис – всички те носещи отпечатъка на комунистическата идея за световна трансформация.