Взривена литература. Военни прози партизански разкази, партийни мемоари

Книгата разглежда резултатите от специфично изследване в областта на литературната археология, проведено от Мая Ангелова сред текстови колекции, предимно натрупани през първото десетилетие след 9 септември 1944 г. Анализирани са както известни, така и дълго прикривани разкази за Девети, Отечествената война и т.нар. партизанско движение, като темите са преосмислени съобразно принципите на социалистическия реализъм. Става въпрос за литература с разрушена структура - фрагментирано пространство без приемственост, където новопоявилите се правила често не притежават зрялост или стиловост и произлизат от нови или трансформирани авторски фигури. Изучени са началните етапи и употребата на нарратологични концепции като "ритуална фабула", разработването на основните жанрови форми в нормативния соцреализъм и многобройните взаимодействия между документалното, мемоарното и фикционалното съдържание. По този начин методологиите на нарратологията и антропологията взаимодействайки помежду си допринасят за оформянето на нова литературна история, която никога не забравя важността на човешкия аспект – значението му във всяко писане, четене или мълчание.

Мая Ангелова е доктор по българска литература и главен асистент във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, а също така хоноруван преподавател в Нов български университет. Тя е асоцииран член на научния екип към програмата "Литературата на Народна република България (1946 - 1990)" в департамент Нова българистика при НБУ. Сред публикациите й се откроява изследването "Българският производствен роман" (2014) и поетичната книга "Морска карта" (2012).