Наричайте ме Александра

Сякаш са шахматни фигури, Романови се подготвят мълчаливо за следващото си преместване. Царица Александра мечтае да види четирите си дъщери омъжени. След абдикацията на царя тя вече е отказала амбициозните планове за малкия Алексей и се надява на спокоен живот далеч от светския шум. Липсата на приятеля ѝ Распутин я натъжава – единственият мъж след любимия Ники, който истински я е разбирал.

На последното място, където ги водят с надежда за освобождение, Александра решава да задоволи любопитството на дъщерите си относно своето минало, разказвайки им за живота си изпълнен с трагедии, но също така осветен от щастието в любовта ѝ към Ники. Тази любов те предават и на децата си и тя става опората, която ги крепи неразделни и силни до техния фатален край.

Еспидо Фрейре (родена в Билбао през 1974 г.) дебютира като писателка със своя роман „Ирландия“ (1998 г.), който получава отлична оценка от критиците и наградата „Милпаж“ за чуждестранен роман-откритие. През 1999 г. тя става най-младият лауреат на престижната испанска литературна награда „Планета“ с творбата си „Замразени праскови“ (Melocotones helados). Автор е на девет романа, както и на поредица очерци, сборници с разкази и няколко младежки книги плюс поезия.

Критиците я смятат за една от най-забележителните личности в съвременната испанска литература.