Дяволиада

Въпреки че най-известният образ на дявола в творчеството на Михаил Булгаков е Воланд от неговия шедьовър „Майстора и Маргарита“, проявите на злото се срещат и в други произведения на писателя, написани много преди това.

„Дяволиада“ включва три сатирични текста от периода 1923-1925 година, които демонстрират любовта на Булгаков към фантазията и способността му да разкрива абсурдите в Русия чрез остроумно перо.

Разказът „Дяволиада“ проследява съдбата на чиновника Коротков, който внезапно бива уволнен от Главната централна база за кибритени материали. Той започва да търси новоназначения директор, отговорен за освобождаването му. Въпреки това пътешествието из сложния лабиринт на съветската бюрокрация става все по-сюрреалистично и наподобява кошмар.

Историята в „Кучешко сърце“ следи бездомното куче Буби, което попада под грижите на професор Преображенски и преминава през трансформация в човек. Въпреки че действията му започват да притесняват професора, новосформиранияят човек Полиграф Полиграфович Бубев е посрещнат с радост от новия съветски режим.

„Фаталните яйца“ разказва за ексцентричния зоолог Персиков, който открива уникален лъч, способен да увеличава размера и размножителната способност на живите организми. В същото време загадъчна чума унищожава всички кокошки в съветските републики.