Просякът от Йерусалим

След трилогията на Ели Визел, в която са включени мемоарната книга „Нощта“ и романите „Зората“ и „Денят“, считана за едно от основополагащите произведения на литературата за Холокоста, на българския пазар се появява нова творба на автора.

Романът "Просякът от Йерусалим" му носи престижната награда „Медисис“ във Франция през 1968 година - годината на неговото издаване. В него Визел поставя своите герои в контекста на Арабско-израелската война от юни 1967 г. Това е разказ, който представя преживяванията на очевидец относно завладяването на Йерусалим, като съчетава спомени за Холокоста с хасидични традиции и легенди. Романът представлява компилация от теми и персонажи, характерни за света около Визел; Йерусалим е централният мотив. Всеки посетител идва там като просяк, но си тръгва обогатен с вяра и история.

Когато започват боевете по време на Шестдневната война, писателят се отправя към Израел: "Отидох в Йерусалим не само защото трябваше да напусна настоящето – трябваше да върна миналото", казва той. За него този момент е свързан със смесени чувства – човекът пристига там подобно на просяк или луд.

Сюжетът разглежда живота след Шестдневната война чрез очите оцелял от Холокоста, който посещава обновения град Йерусалим. На Стената на плача той среща просяците и лудите, които го заставят да се изправи пред призраците от миналото си и връзките с реалността днес. Чрез комбинацията между митология и мистерия, притчи и парадоксални ситуации, Визел кани читателя да участва в духовното му пътуване назад към времето – винаги завръщайки се в Йерусалим.

Според The Washington Post това е "една от рядките книги: духовно приключение с такава дълбочина". New York Times Book Review я определя като "много забележителна". Според The Washington Post Book World романът привлича вниманието към съдбата на евреинa чрез богатството на съвременния европейски литературен опит комбиниран с разказвачкия стил hасидските майстори.