Краят на литературната автономия: 1946

Книгата представя събитията от 1946 година като период на избор и акцентира върху конфликта между зависимостта и свободата. Тя показва началните моменти на лирично възхищение към вожда Георги Димитров, както и анализира борбите за влияние в Съюза на българските писатели, който е използван като инструмент под контрола на режима. Изследването се фокусира върху постепенното утвърдяване на социалистическия реализъм и как литературата служи на държавната политика.

В книгата се разглеждат преследванията срещу свободното слово и неговите защитници - Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други личности с различно мнение. Освен това тя реконструира опозиционния литературен дискурс. Разказът включва разнообразие от истории, които обединени през 1946 година я правят не само важна историческа дата, но и личен опит за много хора.