Солджър

Романът е създаван в течение на три години, като авторката е положила значителни усилия за изследване на темата за съвременната асиметрична война в конфликтните зони по света. „Задълбочено проучих историята на Ирак и българската мироопазваща мисия там, както и трагедията от атентата на 27 декември 2003 г. в база „Индия“ в Кербала, при който загинаха петима български военнослужещи. Изследвах и корените на религиозните конфликти в региона, за да мога да изградя убедителна фикция въз основа на реално случили се събития“, споделя тя.

„Нарекох романа „Солджър“, тъй като това е позивното име на главния герой Вик, но то има и по-широк смисъл. За мен днешните солдатки или войници от България включват всички мои сънародници – мъже, жени и деца, които са изправени пред изпитанието да оцеляват и да се справят с предизвикателствата на живота през 21-ви век. Затова фактите, реалността, сюрреализмът и човешките опити взаимно се преплитат дълбоко в моя роман. Историите може би са условни, но главните герои сме ние самите – българските хора – военни или не, поставени пред избора дали да освободим себе си от вътрешните окови или да им позволим да ни задушават докато живеем“, обяснява писателката.

Здравка Владова вече над две десетилетия живее във Великобритания; връзката й с родното Велико Търново остава ключова за нейното творчество. На Острова работи като преподавателка по български език и литература към училището при посолството в Лондон. Освен това тя е редовен автор за „БГ Бен“, медия насочена към българската общност във Великобритания. Вълнението й при говорене за България и родния град трудно може да бъде описано с думи. Нейната цел е разпространение и популяризиране на българския език и култура извън границите ни; запазването на традициите ни остава важен приоритет за великотърновката: „Радвам се много че тук има множество наши сънародници подобно на мен; нови неделни училища постоянно откриват врати! Децата трябва да знаят къде точно се намира България какво представлява нашата история - колко силен народ сме независимо от трудностите! Много млади хора избират живот далеч от дома просто защото така наложително ги принуждават обстоятелствата; радвам се обаче че повечето не забравят своя език а традиции където иде попаднат“.