Прекъснати връзки

Признавам, че ми се стори доста смело от страна на Светлана Любомирска да дебютира с роман. Аз самата имам такова уважение към качествената проза, че никога не бих посегнала към писането - само като честен читател. И именно в тази роля започнах първото си четене. Фактът, че нито веднъж не въздъхнах от скука и не опитах да определя жанра - дали е криминален или любовен роман, а също така срещнах автентични персонажи и до края оставах напрегната относно идентичността на убиеца, вече ме направи фен на творчеството на Светлана. Да, всичко това присъства в текста – криминалният елемент те задържа заинтересован, но няма как просто да прескочиш финала за бързо разрешаване кой е извършителят. Не можеш да го направиш, защото героите са живи личности със сложни човешки отношения и в различните ситуации лесно можеш да се припознаеш. Това става благодарение на факта, че тъмното и светлото живеят у нас и излизат напред чрез любовта... или нейното отсъствие.

Бях запозната с образованието на автора като психолог и искрено се зарадвах когато установих, че книгата не съдържа безцелни психоложки анализи или диагнози. Добрият разказвач избягва поученията и оставя героите сами да водят историята; очевидно ги обича. Именно така Светлана успява да достигне до мен и се надявам тя ще стигне до теб също, скъп читателю. Защото носим мрак и светлина в себе си; преди да хвърлиш камък върху другия човек трябва първо да помислиш за Христос… и тогава няма място за осъждане.

Събуждаш се с душа!
Камелия Кондова

Темата за липсата на любов както последствията от нежеланието ни открито следват оковите на живота ни: трудностите в човешките взаимоотношения; крехката червена нишка - връзката между хората завинаги... Както острието може би я прекъсне под ръката на човек? До кога сме истински хора? От кога сме такива? Тези въпроси поставя книгата. И най-важното - човеци ставаме единствено когато обичаме.
Ива Спиридонова