Маргрете I Датска. Великата кралица на Скандинавието

Маргрете, дъщерята на датския крал Валдемар Атердаг, е инициаторка на обединението и съзиданието в Скандинавия.

Случва се през 1363 година. Северът на Европа е разтърсен от конфликти, вътрешни борби и войни. На едва десет години Маргрете отплава с придружители и зестра към далечна Норвегия, за да стане жена на крал Хокон. Малката кралица носи големи очаквания - да роди наследник за норвежкия трон и да засили връзките между новата си страна и Дания. Докато не достигне пълнолетие, тя остава под опеката на строга възпитателка, която я наказва жестоко в отсъствието на краля.

С времето обаче волята на Маргрете става все по-силна; тя започва да се противопоставя на наставничката си и макар че е още млада, бързо се утвърдява като най-близкият съветник на своя съпруг Хокон, който я дарява с любов и внимание.
След смъртта на Валдемар Атердаг без син наследник, Маргрете успява да постави петгодишния Улуф на датския трон. Тя управлява от негово име с надеждата Скандинавия да бъде единена под нейното ръководство. През 1397 г., след много битки и дипломатически усилия, Маргрете успява да потуши конфликтите между скандинавските страни и обединява Норвегия, Дания и Швеция под една корона - така създавайки най-голямото царство по това време.

Историята за Маргрете надхвърля времето й. Това е разказ за младо момиче, което оспорило ограниченията наложени от средновековните норми. Благодарение на изключителната си политическа интуиция, тя преминава от статутa на пешка в сложната игра власт до позицията na владетелка със сила мечтана от мнозина монарси през Средновековието.