Тезей (притча)

"Тезей" (1946) е една от по-късните творби на Андре Жид. Тази притча, която е резултат от дълги размисли, продължаващи повече от двадесет години, служи като своеобразно литературно и философско завещание на автора. В ретроспективния разказ за живота на митичния герой се открива друга история - тази за различните фази в човешкия живот и процеса на саморазбиране. Думите, които Тезей изрича след основаването на Атина: "Създадох своя полис, завърших делото си, живях", представляват равносметка не само за него самия, но и за самия автор. По този начин Тезей става митовете избран от Жид да предаде заключителната идея до която стига: че истинската пълнота на човешкия Аз идва чрез сътвореното наследство оставено за бъдещите поколения.

"Героите действително оставят своето дело зад себе си; то пребъдва и чрез поезията и изкуствата се превръща в вечен символ. Затова Орион ловецът все още преследва зверовете сред асфоделовите поля в Елисейските ниви – тези, които е убил приживе – а небето го увековечава с неговото съзвездие. За това Тантал остава винаги жаден, а Сизиф безкрайно търкаля тежкия камък към недостижимия връх – камъкът който непрестанно му се изплъзва назад – носейки грижите от времето когато е бил цар на Коринт. Защото знай: единствено наказание в подземното царство е постоянното начало наново с онези дела, които не са били довършени през живота."