Хора с прякори. Тъжни разкази

Разказите, наречени „тъжни“, ме накараха да ги прочета наведнъж и оставиха дълбок отпечатък в мен. Те представляват искрена изповед за добродетелта и грозотата на човешката природа, за нейното падение и величие, както и за безкрайността ѝ! Удиви ме тяхната истинност – сякаш не само авторът е преживял тези моменти, а също така и аз самият. Животът в разказите е едновременно реален и пронизан от тихи морални послания, които завладяват читателя. „Хора с прякори“ е значимо постижение в съвременната българска литература.
Акад. Владимир Зарев

Наистина тези разкази са крайно тъжни. Но странното е, че не ни изпълват с песимизъм или отчаяние; напротив – чрез авторовото състрадание се издигаме над безнадеждността. Всекидневният живот на персонажите протича през техните простодушни думи. Всъщност героите притежават сложни характери, но не успяват да намерят спасение от своята трудна дори самоубийствена съдба. Читателите ни напомнят за класическия глас в българската литература: „Боже мой, колко страдания има по този свят!“
Проф. Михаил Неделчев