Български дневник. Том 1 (1879-1881)

„Българският дневник“ на Иречек документира всекидневно, в продължение на пет години, всичките му преживявания в подножието на Витоша по време на изграждането на новата българска държава и формирането на културния облик на столицата. Като през калейдоскоп тук се появяват и изчезват ярки картини, които отразяват тревожните проблеми от епохата, важни политически и обществени събития, както и комични ситуации, често много показателни за обществените нрави. За нас днес особено интересни са портретите на редица видни личности, играли основна роля в политическия и културния живот. Пред очите ни преминават министри, дипломати, депутати, офицери, висши чиновници и големи предприемачи – всички те фигурират активно в обществения дебат и медийните публикации.

Иречек наблюдава тези персонажи отблизо: описва техните силуети с кратки характеристики; някои от тях получават положителна оценка за своите мисли и поведение, докато други са предмет на неговата саркастична или открито пренебрежителна критика. Тези фигури представляват цял легион – част от тях оставят следа в паметта за поколения напред, а други потъват незабелязано във водовъртежа на забравата. Изрисувани с остри детайли като физиономии или духовни черти пред нас дефилират княз Александър, Марко Балабанов, Тодор Бурмов и много други известни имена.

В самия дневник можем да намерим първоначални наброски към множество портрети включително такива на значими духовници като Екзарх Йосиф. Интересното е именно отношението му към тези последни образци – той демонстрира предимно положителна нагласа спрямо личностите около себе си. Например Симеон Варненски е описан така: „Имах дълъг разговор с него: добродушен човек - висок و слаб със проницателен ум; интелигентен филантроп с приятен глас - отличаващ се оратор.“