Съчинения в пет тома Т.1: На острова на блажените

Под редакцията на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев, книгата включва произведения като "Сън за щастие", "Епически песни" и "На острова на блажените".

Пенчо Славейков е сред най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX до началото на XX век. До момента той не е получил еднозначно признание като значима фигура, която определя характера и посоката на развитието на българския литературен процес след Освобождението, а причината за това според мен е недоразбирането му.

Фигурата на Пенчо Славейков показва, че българската литература окончателно преминава в своята модерна фаза и затова толкова драматично преживява първата смяна между поколенията в новия си контекст. Преди този момент тя никога не се е сблъсквала с подобни сериозни предизвикателства и не ги е очаквала. Обаче с появата на Пенчо Славейков настъпва не просто обичайната смяна между поколенията; осъществява се преход от една историческа епоха към друга, както и трансформация от един тип литература и художествено възприятие към друг. Няма как такъв процес да бъде безболезнен или плавен, когато става въпрос за съществени промени в литературния живот и общественото съзнание.

Тези изменения винаги носят болка, макар историята на литературата вече да би трябвало да се е научила да ги приема.
Панко Анчев

Книгата принадлежи към поредицата „Съчинения“ в пет тома издадена от Захарий Стоянов.