Внимавай, преди да се родиш

Единадесетата поетична творба на авторката, която в рамките на 112 страници разкрива лични истини, обикновено скривани или пренебрегвани. Тя открито споделя: „аз съм песимистка. черногледа. самотна. угнетена…”, след което добавя: „и намирам единственото възможно земно щастие – радостта от тъгата за света”. На моменти се задържа върху темата за „месоядното цвете за двама”, изчаквайки тялото си да премине с думите „пу, ти гониш, кадифена траурна пеперудо”, сякаш насочвайки послание не само към себе си с призив да спре: „спри, литературо”…

Тук присъстват мракът, мъдростта, смъртта, бръмбарите и весела самота сред цветята, осветени от слънца с различни нюанси.

Този словесен моноспектакъл е структуриран в седем концептуални раздела и не би трябвало да учудва онези, които знаят че К. Апостолова е писателка на пиеси и други театрални произведения.