Фрида или за болката

Темата за страданието и заболяването е често срещана в произведенията на Славенка Дракулич. Тя се проявява още в дебютния й роман „Холограми на страха" (1987), където следим историята на млада жена, която заминава за Америка за трансплантация на бъбрек. След операцията, чрез възприятието на собственото си тяло, авторката разкрива основните теми в творчеството си - тялото, болестта и травмата, като неотменна част от тези мотиви е автобиографичният елемент.

След романа с женска перспектива „Мраморна кожа" (1989) идва „Божествен глад" (1995), който задълбочава темата за телесността до канибализъм. По-късно читателят ще се запознае с "все едно ме няма" (1999), произведение разглеждащо тялото и травмите, свързани с бруталното изнасилване и неговите последици върху жените по време на войната в Босна и Херцеговина.

Романът посветен на мексиканската художничка Фрида Кало логично продължава линията на предходните творби на Дракулич. Жената, чиито "истински" биографии са обект както на литературни проучвания така и филмиране, привлича вниманието не само заради комерсиалния аспект около живота си, а главно поради физическата болка, която е преживяла – болка превърната в вдъхновение за нейното рисуване. Според авторката картините могат да представляват автентичен израз на страданието – далеч от невъзможността словото да улови същината му. Пред нас стои прекрасно написан роман; Дракулич демонстрира чувство за баланс между интересната биография на художничката и осмислянето na тялото през призмата нa страданието.

Ягна Поганич