Хакнатият човек. Homo fractus

След дълги години на манипулации, илюзии и обещания за идеален свят, технократите обявиха край на Просвещението и потопиха хората в състояние на самообсебеност.

Планетата, която човечеството безмилостно експлоатираше, отвърна с удар; вместо да се опита да намери решение, самоназначилият се „елит“ използва Homo sapiens като ресурс в стремежа си към властта.

Как успяхме ние, общността от „разумни индивиди“, да преминем през 50 000 години развитие от пещерните рисунки до произведения като балета и Толстой, а след това само за петдесет години – обратно към графити и рап? Защо толкова бързо се отказахме от правата си, завоювани след векове борба? И основният въпрос: неизбежен ли е свят без интелигентен живот? Какви са нашите шансове за спасение?

В стремежа си да доминират над себеподобните си, някои представители на вида Homo sapiens могат да сведат човешкия ум до нивото на нематода. В такъв случай компютрите ще им бъде много по-лесно да контролират човечеството отколкото Илон Мъск контролира своите опитни свинчета.

Аз вярвам, че човекът може и трябва да реагира на разширяващия се Цифров Левиатан с нова творческа сила и чрез собствената си уникалност. Човешката сингулярност ще произлезе от усилията на всеки един от нас върху тялото и съзнанието ни и трансформацията на социалните структури. Само така можем да избегнем апокалиптичното подчинение пред машините, технологичното робство и живота в матрицата на цифровия концлагер – водещо до самоунищожение на човечество.

Игор Шнуренко (известен още като Cyril Gilson)