Дълбините на въображението. Приказки от един суфи

Ахмед Хилми, известен с прозвището Филибелията, е роден през 1865 г. в Пловдив (тогава наричан Филибе) в семейството на османския консул Сюлейман бей. Той е суфист, философ, писател и издател на разнообразни периодични издания и се смята за един от най-влиятелните мислители в края на Османската империя, който полага основите на интелектуалния живот в съвременна Турция. Неговото творчество обхваща множество исторически, философски и теологични произведения, както и романи, стихотворения и пиеси. Всички тези творби са написани за кратък период от шест години - между Младотурската революция през 1908 г., която той подкрепя, и неговата смърт при неясни обстоятелства през 1914 г. Те комбинират модернистки идеи с традиционната суфийска благочестивост и категорично отхвърляне на материализма.

Най-известното му произведение е философският роман „Дълбините на въображението“, който може да бъде разглеждан като сборник със суфийски разкази. В него авторът изпраща своя лирически герой Раджи - млад мъж, изгубил надежда в науката, философията религията и живота такъв какъвто го познава - на магическо пътешествие в търсене на смисъла зад собственото си съществуване. С помощта на своя наставник Айналъ Баба Раджи успява да промени своето възприятие и да осъзнае ограниченията пред обикновените човешки способности; духовната му трансформация се проявява чрез поредица от ярки видения във форма на сънища насън или яве срещайки велики личности като Буда Гаутама, Заратустра, Брахма Авраам Мойсей Конфуций Платон Аристотел Иисус Христос и Мохамед.

„Дълбините на въображението“ сплита магнетизма на „Сидхарта“ от Хесе с хумора присъщ за Вонегът а също така визионерската мъдрост характерна за Кастанеда в книгите му за Дон Хуан; до днешен ден това произведение остава високо ценено сред много суфийски среди като важен сборник притчи.