Времеубежище (твърда корица)

Роман "Времеубежище"

Как реагираме, когато усетим, че светът е претърпял драстични промени и всичко се е променило? Какво се случва, когато осъзнаем, че бъдещето ни не съществува? Тогава прибягваме ли до утешението на миналото? Имаме ли възможност сами да изберем какво да запазим от собствената си история и тази на страната, в която живеем? Какви последици носи „вирусът на миналото“ и как можем да преодолеем това?

Георги Господинов сякаш предвиждаше неща, които само допреди няколко месеца изглеждаха немислими.

С произведението „Физика на тъгата“ той улови две основни чувства – тъга и емпатия. Сега с "Времеубежище" ни кани да обсъдим света от вчерашния ден и този на утрешния. За дома и клиниките в нашия свят. Срещаме познатия герой Гаустин, който тук поема контрола върху ситуацията. Героят преминава през времевите пластове като река; неговата мечта е да лекува чрез спомени. Неговият център за лечение става убежище за онези, които са загубили паметта си.

Докъде може да доведе тази мечта или дори обсесия? Колко минало може човекът да понесе? В началото целта е една клиника, а в края – цял континент. Ще видим как протича животът в реконструкции: какво ще стане ако започне априлско въстание в Борисовата градина или ако се събудим марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават “статисти за революции”? Романът обхваща места като Цюрих, София, Виена, Сараево и Бруклин сред различни времена. Страшното и смешното тук вървят ръка за ръка; страниците успяват едновременно да разсмеят и изплашат читателя.

За човек с носталгично отношение към старото време този роман не беше лесен за прочитане — той поставя край на една мечта относно миналото или показва трансформацията му.

Писах (и трих) по темата за смесването на времена след като личната и колективната памет решават да напуснат местопребиваването си. Обсъждам новата фиксация на Гаустин спрямо дискретните чудовища от миналото.

Това са времеубежищата, които строим тогава, когато настоящето вече не ни предоставя дом."