Отвъд стените

В контекста на разширяващото се белетристично пространство, произведенията на Вагенщайн играят ролята на „тежка артилерия“. Те възкресяват потъпканата истина, че прозата, и по-специално романът, трябва да притежават смисъла, който французите са вложили в термина belles lettres (изящна литература): да представят и обобщават човешки характери и драми, успехи и провали; да изследват и събират история с настоящето; да предлагат мъдрост и радост от живота; както и да ни очистят, облагородят и вдъхновят.
Димитър Танев, списание „Пламък“

Анжел Вагенщайн е достигнал до патриаршеска възраст (или както библейски би казал - Матусаилова), но упорито отказва да живее спокойно или старчески благоразумно. С динамичен дух той наподобява Фигаро - постоянно тук-там. Вероятно мечтае за неосъществимия интернационал на добрите хора като героя от Исак Бабел.
Владимир Янев, от книгата „Живея с Пловдив“