Едно коледно желание

Когато желаеш нещо, е необходимо да го направиш с всичките си чувства и страст.

На Бъдни вечер Теодор се бореше с картонена кутия. В крайна сметка успя да я отвори, но видимо беше затруднен от прекалено много тиксо. Някой явно бе счел за важно съдържанието ѝ да бъде добре запечатано.

Памучната вата в кутията изглеждаше стара като коледните декорации и ухаеше на подправки и остарял парфюм. Повечето играчки бяха топки за елха, а много от тях бяха повредени. Когато Тео ги извади, лицето му се намръщи.

– Не трябва точно на Коледа да се порежеш – промърмори той. – Такова нещо никога не е споменавано в коледните песни.

В дъното на кутията обаче откри четири уникални играчки: дървено люлеещо конче, червеношийка, оловен войник барабанчик и ангелче. Перцата по крилете на ангела бяха опадали, барабанът на войника беше ръждясал, червеношийката имаше плешиво място, а люлката на кончето беше проядена от дървояди.

Тео закачи играчките на елхата до лампичките, които отказваха да светят. Понеже не можеше да достигне горните клони заради ниския си ръст, той реши да хвърли ангела върху върха на коледното дърво. Неуспехът го принуди просто да пъхне фигурката между клоните и след това внимателно разположи останалите счупени играчки.

Тео намери тази кутия с украса върху бюфета; родителите му нямат време дори за нови играчки или традиционна коледна пуйка - те работят усърдно. Под елхата единственото нещо оставено бе един плик с талони за подаръци.