Пещера

Една от най-вълнуващите легенди, свързани с историята на Пещерската котловина, е тази за Перистера - сестрата на скалния гълъб. Тази легенда вдъхновява едно от обясненията за името на града и до днешен ден в някои гръцки карти можем да видим как Пещера се изписва като Перистера.

През периода между 13-та и 11-та година преди новата ера в планината Родопа избухва въстание, водено от тракийското племе беси под ръководството на тяхната жрица Вологез. Причината за бунта е заграбването на светилището на Дионис, което римляните прехвърлили към по-подчинените си одриси. Срещу тези възстанали траки се изправил самият проконсул Луций Корнелий Пизон начело на римските легиони. Неравният конфликт продължил над две години; въпреки упоритата защита от страна на бесите, техните крепости паднали една след друга. Накрая останала само последната планинска цитадела – вероятно Бесапара, митичната столица на бесите. Легионерите я обсаждали повече от месец; защитниците намалявали числено, а запасите им от храни и вода били почти изчерпани.

В една есенна вечер над зъберите прозвучали древни мистериозни напеви и последните защитници полетели в бездната. Ярките им одежди разперили криле над Родопите подобно на птици - горди и непобедими. Най-напред през зъберите преминала дъщерята на Вологез, чиято идентичност остава неизвестна векове наред.

Тя била наречена Перистера - гълъбът, както я титулували римските войници впечатлени от смелостта й при саможертвата в защита na народа си.