Гълъбария

„Моя скъпа, моя скъпа Клементайн. Ти изчезна и вече те няма, съжалявам за теб, Клементайн.“ - Американска кънтри балада (1884)

Нов роман от автора на „Когато капят кестените“

„Гълъбария“ е история за невъзможната любов, която срещаме само веднъж в живота си и не винаги успяваме да я разпознаем. Персонажите се движат между обичайното ежедневие и своите мечти, осъзнавайки че пътят към щастието често е изпълнен с болка и усилия за свързаност.

Стефан Коспартов ни потапя в познат на пръв поглед, но всъщност магичен свят на незадоволени желания, където сенките на мъртвите понякога изглеждат по-осезаеми от страданията на живите. Дали героите ще могат да реализират стремежа си към свобода или човешката несъвършеност ще надделее над божественото? Виновен ли е комунизмът за всичко това - а хората могат ли сами да изберат щастието?

Отговори на тези дълбоки въпроси са намерили място между страниците на тази книга, която възкресява мигове от близкото минало с оглед върху бъдещето.
Откъс от романа „Гълъбария“ на Стефан Коспаров

Борис се пробуди от пронизваща болка в гърдите. Това му се случваше все по-често напоследък; наричаше го кардиомиопатия. Не трябваше да пие алкохол, но снощи беше прекалил. Здраве да е - поне знаеше какво предизвиква смъртта му. Кръвният поток бил нарушен; ако кръвта завихряла във вените му - край! Можеше дори да не се събуди при следващата атака. Нямаше много хора около него кой знае колко да тъгуват; нито жена имаше до себе си, нито деца - така бе устроил живота си той самият. Понякога стара приятелка Виолета идваше у тях; даже оставаше през нощта просто защото му симпатизирала. Компаньони му бяха гълъбите отсреща - те редовно кацаха на прозореца му в тавана и Борис ги познаваше добре: научил беше имената им и дори помислял дали да не напише повест за тях - записвал различни истории особено относно една беляга гълъбица, която най-често привличала вниманието му със свое име Клементайн - като героинята от американски уестърн режисиран от Джон Форд. Защото Борис обичаше красиви жени подобно на Форд, но сякаш винаги губеше любимките си без значение какви усилия полагаше последните години: „Младостта ми угасва... Как можем противостоим?“ Любовта му явно не представлявала стока с търговска стойност - вероятно предлагането било твърде голямо."