Танцуващите мечки. Истински истории за тоталитарна абстиненция

„Когато видят човек, се изправят на задни лапи и започват да се люлеят отстрани. Сякаш молят - както в миналото - за хляб, сладкиши, глътка бира или нежност, освобождаване от страданието. Страданието, което вече никой не им причинява.“

Полският журналист и писател Витолд Шабловски пътува из България, среща бившите мечкадари и природозащитниците, които работили по „спасяването“ на тези животни; посещава самите тях в парка край Белица. Той открива интересни паралели между обърканото поведение на безсловесните същества и вижданията на предишните им стопани, които живеят в привидната свобода на новата демокрация, но все още изпитват носталгия към стария режим. Одвижван от любопитство, авторът продължава своята обиколка през други посткомунистически държави като Грузия, Куба и Албания и забелязва признаци на подобен стокхолмски синдром.

Той заключава, че ние самите - хората от посттоталитарния свят - сме като танцуващи мечки. В тази книга е достатъчно терминът „мечка“ да бъде заменен с друг - например „българин“, „поляк“, „сърбин“ или „румънец“, за да осъзнаем какъв беше нашият път към свободата и как се опитваме все още да я приемем. За онези, които са прекарали целия си живот завързани с вериги, запознанството със свободата никак не е лесно начинание. Без значение дали говорим за дресирана мечка в клетка или човек зад Желязната завеса.

„Танцуващите мечки“ може да се сравнят с произведение написано от Том Улф в колаборация с Франц Кафка или адаптация направена от Милан Кундера върху темата "Танцуващият с вълци".
- Тимъти Гартън Аш , сп. Foreign Affairs