Съчинения в десет тома Т.9: Великата Рилска пустиня (Пътеписи)

Особената привлекателност на пътеписите на Иван Вазов произтича от постоянната смяна между описания и разкази, както и от контраста между природни пейзажи и човешки събития. Основната нишка в повествованието служи като композиционен стълб, около който са подредени всички елементи на произведението. Водещо място заемат живописните изображения на природата, особено планинските райони: върхове, долини, горски местности и реки. Вазов с дълбоко чувство за възторг описва гледките при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега известен като Ботев връх) и други върхове в Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша и Средна гора. Той притежава уникален усет към отличителните черти на всяка област и специфичността на красотата във всеки един изглед. С тънко усещане за поезия и активно въображение авторът успява да ни представи картина с разнообразие от цветове и звуци, форми и линии - баланс между спокойствие и динамика.